Разказващите Пекински дневници

Разказващите Пекински дневници

Blog Article

Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.

Колкото до ездачките, няколко месеца ходех с такава и честно казано тя не даде индикации, за някакви допълнителни удоволствия от ездата. Като сме се събирали няколко пъти с нейни колежки и приятелки обаче, за някои съм сигурен, че изпитват повечко удоволствие на гърба на коня.

Понеже прекарах известно време там и вече имахме лаф, тя каза същото, не са толкова малко ездачките, които харесват ездата по повече от един начин, но е тема табу и рядко се споделя такова нещо. В чатове също са признавали някои мацки, но колкото и да е, там все пак го има елементът на прикрита самоличност, а и на фантазии, представени за истина. Ще е хубаво, ако някоя такава чете, да коментира и тя, все пак и тук сме анонимни, а мнение от първа ръка винаги е ценно :)

Приказник. /Допълнено и преработено издание/ Румяна Пенчева, Мирела Костадинова

Зарадва ги той с благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме лелеяната в душа надежда за плодовита жътва.

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни.

Наоколо няма никой. Из гората леко шумолят босите нозе на есента и под тях слабо трещят сухи съчки.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател.

Изправя се старата му майка, усмихва му се с любов и като зажъна, рече:

Тримата Братя и Златната Ябълка - Приказка “Тримата братя и златната ябълка” е една от най-добре познатите народни приказки от Елин Пелин.  Известният сюжет съществува във варианти и на много други автори.

Той се емна леко и тихо, па полека-лека се засили и се залюля на мощни вълни над полето. Никола остави снопа и плесна ??????? ръце.

На мен направо ми пламна лицето, леко се разтреперих, силно се възбудих, не очаквах такива откровения и казах:

Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

Той пише разкази и повести, които са обвързани с българското село и с нелесната съдба на бедните.